Проби за лабораторни анализи могат да бъдат приети за изпитване по един от следните начини:

• Донесени лично на рецепцията на АЛКТ от заявителя или негов упълномощен представител, всеки работен ден от 9:30 до 16:30 часа;
• Изпратени до АЛКТ чрез куриерска служба;
• Приети на място в обекта на заявителя от наш пробовземач.

Необходими документи, придружаващи пробите за лабораторно изпитване

Пробите трябва да бъдат придружени от следните документи:

• Заявление за изпитване (ФК 7.4-1) – попълва се отделно за всяка проба;
• Протокол за вземане на проба (когато е приложимо) от съответния контролен орган;
• Документ за извършено пробовземане (когато е приложимо), в случай че пробовземането не е извършено от наши специалисти;
• Друг документ (по желание) – писмо, заявка, протокол, указващ искането за извършване на изпитването;
• Технологична или друга техническа документация, когато е приложимо в процеса на изпитване.

Отказ за приемане на проба за лабораторно изпитване

Проби не могат да бъдат приети за изпитване в следните случаи:

• При липса на придружаващи документи или при документи с непълни данни;
• При наличие на съмнение за неправилен транспорт, манипулиране, повредена опаковка и др., които могат да поставят под съмнение достоверността на резултатите от изпитването;
• При проби в процес на разваляне, освен в случаите, когато това е целта на изпитването и това е отразено в придружаващия документ;
• При видимо нарушена цялост на опаковката или повредени пломби/свързващи елементи, когато пробата е запечатана от контролен орган;
• При неплатени предишни услуги, за които е изпратен платежен документ.

Независимо от причината, включително и при такива, които не са упоменати тук, клиентът се уведомява писмено, а пробите се връщат обратно.

Заплащане на услугите

При приемане на проби за лабораторно изпитване се издава проформа фактура за заплащане.
След отразяване на извършеното плащане, се издава фактура и лабораторията започва изпитването на предоставените проби от почва.

В случай че информационната система не е отчела плащане по заявлението, не е възможно издаването на протокол за изпитване.

За физикохимични изпитвания

Необходимото количество проба за анализ зависи от броя и вида на определяните показатели.
Като общо правило, необходимо е да се подготви около 1 кг проба (почва).

Инструкция за вземане на почвени проби за анализ на почви от земи, предназначени за земеделие

ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ

Пробата от почва трябва да бъде представителна за площта, от която е взета.
За тази цел е задължително да се вземе средна проба от всяко поле, независимо от неговия размер.
Ако площта е по-голяма от 10 декара, се взема една средна почвена проба на всеки 10 декара – така нареченият елементарен участък.
При наклонени терени елементарните участъци се оформят в горната, средната и долната част на полето.
Събирането на първичните средни проби се извършва при нормални метеорологични условия.

Необходими инструменти:

• Лопата;
• Подходящ съд (полиетиленово ведро) за смесване на пробата;
• Полиетиленов плик за около 2 кг почва.

Не използвайте поцинковани или месингови инструменти, тъй като те могат да замърсят пробата.

МЕТОД НА ВЗЕМАНЕ НА ПОЧВЕНИ ПРОБИ

Пробите се вземат от поля, които не са обработвани, и след като почвата е достатъчно изсъхнала.
Местата, от които се взема почвата, не трябва да са близо до път.
Не трябва да са торени с оборски или минерален тор непосредствено преди вземането на пробата.

От почви, торени с оборски тор, може да се взема проба не по-рано от след прибирането на реколтата и изтичане на един вегетационен период,
а от почви, торени с минерален тор – не по-рано от 1–1,5 месеца след торенето.

Счита се, че в посочените срокове внесените хранителни вещества са усвоени от растенията,
а остатъчните количества вече са част от хранителния резерв на почвата.

Дълбочина на вземане на пробите:

• 0–30 см – за култури с едногодишни растения;
• 0–30 см и отделно 30–60 см – за многогодишни насаждения;
• Друга дълбочина – съобразно местните специфики.

Процедура по вземане на пробата

В рамките на площта се отбелязват местата за отделните проби.
Повърхността на тези места се почиства от растителност, растителни остатъци и камъни.

След това с помощта на права лопата или специална агрохимична сонда се изважда едно кубче почва.
Дебелината на кубчето трябва да съответства на дебелината на орния слой.

Отделните кубчета се събират на чиста повърхност, натрошават се, почистват се от дребни камъчета и корени,
внимателно се смесват и се разстилат на тънък слой.

От този слой, чрез метода на диагоналите и триъгълниците, се взема средна проба с тегло около 1 кг.
Средната проба се поставя в чист полиетиленов плик или плик от крафт хартия.

Върху плика се задължително се изписва:

• мястото, от което е взета пробата;
• дълбочината;
• типът на почвата;
• датата на вземане на пробата.

С помощта на права лопата се прави V-образен разрез на желаната дълбочина и почвата от него се поставя във ведрото.
Във всеки определен участък се правят поне 5 отделни изкопа, като се движите през зоната по схема „X“ или „Z“.

Смесване и етикетиране на почвената проба

Добре смесете събраната почва от всички изкопи в една зона (на еднаква дълбочина).
Премахнете всички растителни остатъци и механични примеси.
От така получената средна проба отделете около 1000 g почва,
поставете я в чист полиетиленов плик и надпишете плика със следната информация:

• Местоположение/наименование на блока, от който е формирана пробата;
• Дата на вземане на пробата;
• Дълбочина, от която е взета пробата;
• Показатели, по които желаете да се извърши анализът (ако има такива).

Избягвайте поставянето на хартиени бележки вътре в пликовете,
тъй като при контакт с почвата те могат да се овлажнят или замърсят.

Вземане на почвени проби с пробовземачи

Почвените проби могат да се вземат и с помощта на ръчни или механизирани сонди,
които извличат проби от съответните дълбочини.

От всеки елементарен участък се взема една средна проба,
която се формира от 15–20 цилиндрични проби (ядки).

Пробите се вземат по диагонална или зигзагообразна схема
(според приложените схеми) в рамките на елементарния участък,
като се избягват нетипични места на полето – например близо до пътища, храсти, локви и др.

Почвата от всички ядки се събира в по-голям съд (например кофа) и се смесва добре,
за да се хомогенизира.

От получената смес се отделя:

• 400–500 g за нормални почви, или
• 600–800 g за скелетни (каменисти) почви,

и се поставя в чист, надписан полиетиленов плик
(за всяка дълбочина – отделен плик).

СХЕМИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПОЧВЕНИ ПРОБИ ОТ ЕЛЕМЕНТАРЕН УЧАСТЪК